Развод

Comentarios

• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  Точно ако искате да пишете поезия не бива да се засягате. То е същото, когато учител Ви провери домашното, а вие се разсърдите, понеже ви е поправил грешките.
  Човек цял живот се учи.

  2021-08-21T14:03:45+03:00
• 

  Бисерка (Бисерка Тодорова)

  Изчерпателно, браво! Добре, че не пиша поезия, иначе дори бих се засегнала. Благодаря за коментара, поздрави и на Вас!

  2021-08-21T13:54:04+03:00
• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  С риск да привлека към себе си неприязънта на сантименталната част от женската половина на потребителите, ще Ви задам няколко въпроса, Бисерка:
  
  Защо Надеждата иска да докосне вратата?
  
  Чии следи заличават сълзите на дете?
  
  Как точно се рушат безшумно стени, които отвътре са кухи? (Интересно дали стена може да бъде куха отвън)
  
  Какво се окача на черната примка: снимката или душата? И кой я окача?
  
  Както виждате, никой не ви задава въпроси като моите, нито потребителите, нито редакторът, който Ви е одобрил текста. Което говори достатъчно за ниското ниво на селекцията в този сайт. Но това е друга тема.
  
  Текстът Ви не е поезия, Бисерка, той е начин да излеете болката си, и да я споделите. Съжалявам за това, което се е случило, но ако искате да пишете поезия, ще трябва доста да работите над думите.
  
  Поздрави.
  ✌️

  2021-08-21T13:41:52+03:00
• 

  Бисерка (Бисерка Тодорова)

  Да, права си! Тези спомени болят цял живот!

  2021-08-21T12:07:46+03:00
• 

  zelenaradost (Милена Френкева)

  Много силен стих! Човек не бива да забравя любовта, която е изпитвал, когато вече я няма и да прости на себе си и на любимия това, което им се случва в момента, за да може детето да е цяло - запазило в спомените си майка си и баща си като щастливи хора.

  2021-08-21T12:02:22+03:00