Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
4 jul 2021, 10:46

Развод 

  Poesía
346 3 15

Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.

Сълзи на дете заличават следите,
очите му гният и вече са сухи.
Безшумно рушат се стените,
защото отвътре са кухи.

Трепери над скъсана снимка.
Позна си душата по смомени.
Окачи я на черната примка,
където и другите бяха изгонени.

Последни отломки нарами детето,
до вяла измислица кротко застана
и гледаше как се изсипва небето
през малката дупка в тавана.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно ако искате да пишете поезия не бива да се засягате. То е същото, когато учител Ви провери домашното, а вие се разсърдите, понеже ви е поправил грешките.
    Човек цял живот се учи.
  • Изчерпателно, браво! Добре, че не пиша поезия, иначе дори бих се засегнала. Благодаря за коментара, поздрави и на Вас!
  • С риск да привлека към себе си неприязънта на сантименталната част от женската половина на потребителите, ще Ви задам няколко въпроса, Бисерка:

    Защо Надеждата иска да докосне вратата?

    Чии следи заличават сълзите на дете?

    Как точно се рушат безшумно стени, които отвътре са кухи? (Интересно дали стена може да бъде куха отвън)

    Какво се окача на черната примка: снимката или душата? И кой я окача?

    Както виждате, никой не ви задава въпроси като моите, нито потребителите, нито редакторът, който Ви е одобрил текста. Което говори достатъчно за ниското ниво на селекцията в този сайт. Но това е друга тема.

    Текстът Ви не е поезия, Бисерка, той е начин да излеете болката си, и да я споделите. Съжалявам за това, което се е случило, но ако искате да пишете поезия, ще трябва доста да работите над думите.

    Поздрави.
    ✌️
  • Да, права си! Тези спомени болят цял живот!
  • Много силен стих! Човек не бива да забравя любовта, която е изпитвал, когато вече я няма и да прости на себе си и на любимия това, което им се случва в момента, за да може детето да е цяло - запазило в спомените си майка си и баща си като щастливи хора.
  • Благодаря ви!
  • При несходство в характерите, това е единственото възможно решение.
  • Въпреки заглавието - привлече ми окото, че го и харесах...
  • и гледаше как се изсипва небето
    през малката дупка в тавана.
  • Безшумно рушат се стените,
    защото отвътре са кухи.
    Щом са кухи, те не са и стабилни! Късмет, момиче!🍀
  • Бисерка! Труден е такъв момент за всички и най- вече за най- невинните- децата. Но,...понякога се оказва по- добрият вариант именно за тях.
    Поздравявам те за това стихотворение!🍀
  • И няма кой да погледне в очите на дете!
  • Тъжно!
  • Благодаря ти! 💙
  • Бисерка, това е стъпка, когато всичко е опитано и не се получава, но пък при развод наистина страда детето. Какво да кажа, жива и здрава да си, Бог да е с теб!
Propuestas
: ??:??