13 дек. 2017 г., 12:07

Реабилитация

488 1 2

Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?

 

И се боря със страх и надежда сега. 
И не зная кое надделява. 
Всеки ден ме изгражда от прах любовта. 
Всеки ден в пепелта ме стопява. 

 

Между нежен копнеж и една самота, 
дето хищно със мене се храни... 
Между рая и ада те търся сега. 
Ти защо ме оставяш във ада? 

 

И без тебе какво ще са злато и чест? 
И какво ще е всяка победа? 
Няма друга такава отрова за мен
като погледа, с който ме гледаш.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...