Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега.
И не зная кое надделява.
Всеки ден ме изгражда от прах любовта.
Всеки ден в пепелта ме стопява.
Между нежен копнеж и една самота,
дето хищно със мене се храни...
Между рая и ада те търся сега.
Ти защо ме оставяш във ада?
И без тебе какво ще са злато и чест?
И какво ще е всяка победа?
Няма друга такава отрова за мен
като погледа, с който ме гледаш.