19 нояб. 2008 г., 12:55

Реален сън

890 0 6
Реален сън

И тази нощ много вали,
и тази нощ ще прекарам сама,
и пак се случва като преди,
ти ме посещаваш в съня.

Но този път е много по-истинско,
даже сън ли е дори се чудя,
през прозореца ми влезе като в приказка,
докосна ме - изтръпнах от възбуда!

Погали ме, усетих как гориш,
усещам силно кожата ти мека -
не е сън, просто съм със затворени очи,
може би ме е страх да погледна!?

До себе си силно ме притисна,
с целувки обсипа моята снага...
Нямам чаша вода да се плисна -
прекалено реален стана сънят!

Изтръпвам цялата и адски съм щастлива,
като въглен в ръцете ти горя,
с ръце докосвам те и изведнъж откривам,
че всъщност будна съм, не спя.

Отскубна ми се, но след теб затичах,
чувам някой на прозореца ми чука...
"Къде си?" и "Има ли някой?" извиках,
но в миг "Сама си!" отговори ми капчукът...

06.08.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!

    Не зная на кои дни сънищата се сбъдват, но понякога са толкова реални, че е все едно...
  • Сънищата, сънувани на Преображение Господне,по-късно се сбъдват! А и музата те е споходила!Прекрасни стихове!
  • Много си талантлива!Всичките ти стихчета ми харесват
  • Много често сънищата се превръщат в реалност...Браво!!!
  • прекалено реален стана сънят!
    ей на такъв сън му викат Копнежиии!
    Страхотно и истинско!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....