Реална любов
Вечер, когато заспивам,
мечтая за твоите черни коси.
Нощем, когато сънувам,
сънувам аз твоите черни очи.
Денем, когато замислен стоя
и за твоите устни изгарям,
ми идва с душата на ум да крещя,
но твоето име на глас пак повтарям.
Къде си? - това е въпросът най-важен.
Къде любовта е? - останала в погледа влажен.
Нима ме отрече, аз, тъй мил и нежен.
Нима на мен гледаш с поглед небрежен.
Защо нарани ме с думи тъй тежки.
Защо не прости всички сторени грешки.
Защо? - нима е толкова трудно.
Нима подчиняваш се на бремето студно.
Нима...?!?
Ти прекрасна и дръзка дори.
За теб се борих ли, борих,
но без сили останах, уви.
Теб обичах и в жар и във студ.
И ти обичаш, но не мен, а друг.
Сълза невинна по лицето се стича.
Сърце тъгува, но любовта пак отрича.
А аз не спирам, боря се, боря...
За теб, разбери, каквото мога, ще сторя.
На колене бих застанал, за да се моля.
Но всичко оставям на твоята воля.
И нека пламъкът малък в пожар да порасне.
Тогава той дълго не ще да угасне.
Не би ми стигнало нашето слово любовта да опиша.
Момчето влюбено страстно започна да диша.
Любов наричат лъжата и болката силна.
Любов, това е гняв и радост обилна.
Но едно е, което надеждата в мене държи.
Това е обич, това си ти.
Обичам силно, но и силно боли.
Обичам теб, никой друг, разбери.
Обичам... това достатъчно за мен е, знай.
Обичам, но на тази любов слагам край.
мечтая за твоите черни коси.
Нощем, когато сънувам,
сънувам аз твоите черни очи.
Денем, когато замислен стоя
и за твоите устни изгарям,
ми идва с душата на ум да крещя,
но твоето име на глас пак повтарям.
Къде си? - това е въпросът най-важен.
Къде любовта е? - останала в погледа влажен.
Нима ме отрече, аз, тъй мил и нежен.
Нима на мен гледаш с поглед небрежен.
Защо нарани ме с думи тъй тежки.
Защо не прости всички сторени грешки.
Защо? - нима е толкова трудно.
Нима подчиняваш се на бремето студно.
Нима...?!?
Ти прекрасна и дръзка дори.
За теб се борих ли, борих,
но без сили останах, уви.
Теб обичах и в жар и във студ.
И ти обичаш, но не мен, а друг.
Сълза невинна по лицето се стича.
Сърце тъгува, но любовта пак отрича.
А аз не спирам, боря се, боря...
За теб, разбери, каквото мога, ще сторя.
На колене бих застанал, за да се моля.
Но всичко оставям на твоята воля.
И нека пламъкът малък в пожар да порасне.
Тогава той дълго не ще да угасне.
Не би ми стигнало нашето слово любовта да опиша.
Момчето влюбено страстно започна да диша.
Любов наричат лъжата и болката силна.
Любов, това е гняв и радост обилна.
Но едно е, което надеждата в мене държи.
Това е обич, това си ти.
Обичам силно, но и силно боли.
Обичам теб, никой друг, разбери.
Обичам... това достатъчно за мен е, знай.
Обичам, но на тази любов слагам край.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Д------ Д------- Все права защищены
