РЕАЛНОСТ
Вечерята отдъхваше кристално
на масата, въздишаща в самотност.
И чашите напяваха банално,
че пълни са до горе... с безпосочност.
Очите ни, помръкнали вглъбено
и влажните тела - във безучастност.
Ръцете ни, преплетени небрежно,
диханията - парещи с буквалност.
Съмнения, поробили душите,
проклинайки последната взаимност.
Целувките, попиващи сълзите,
изплакани в безкрайна истеричност.
И думите, надраскани безцелно,
пречупени в куплети от наивност,
от листите поглеждат ни надменно,
напомнящи ни само агресивност.
Сега остава "Сбогом" да си кажем.
Това не е любов, а импотентност.
От утре се налага да докажем,
че обич има... но в еквивалентност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
