aap (Ангел)
916 3691
28 нояб. 2017 г., 23:09

Реалност 

  Поэзия
450 3 22

Когато нещо много ти тежи...

Когато страшно те боли!?

Във тъмното не стой самотен

не дишай под завивки потен.

Вдигни се като исполин

и запомни живота е един!

Задръжки всякакви на тъмно остави

забавлявай се не му мисли.

 

Но друго шепне ми сърцето!?

С тъга е тази нощ обвзето...

И питаш се въпроси си задаваш...

 

Защо във тъмното ръцете свои

под тила държиш?

Защо римуваш мисли в самотата!?

И търсиш в нищото сънят

да ти оздрави душата.

Защо надяваш се че болката ще отлети!

Защо прощаваш щом боли?

Защо виниш се за всичките несгоди?

 

Когато нещо страшно ти тежи!?

Не прощавай вече, просто си тръгни.

 

 

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Нинка!☺☺☺
  • След многото риторични въпроси, финала е супер! Поздрав!
  • Прав си Приятелю ще се възползвам от съвета ти!!!Гавраиле!!!
  • Ангеле,хубавото на реалността е че е многолика.Избери красивото и лице.Там е много по уютно.
  • Няма обещавам!☺
  • Не тъгувай!!
  • Какво да кажа Рени това май го умея най добре !!Да карам Приятелите да тъгуват с мен!За което Благодаря от сърце че ви имам!Хубава вечер мила!☺☺☺

    СЪНИ ☺☺☺!!!
  • Напоследък все ме натъжаваш, Аче, но го правиш по хубавия начин - с хубави стихове! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ачо!
    Прекрасна вечер и на теб, с красиви и желани мигове!
  • Така е права си Съни!Хубава и усмихната вечер мила!
  • Прошката е, която снема товара!
    Прошката е, от която в душата става светло. Иска
    се голяма сила, но когато любов властва в сърцето,
    тя ни помага да простим и ни дава свобода...
  • Така е Съни но когато си прощавал не веднъж
    реалноста те отрезвява! Благодаря че се отби на моята страница и сподели!До нови!
  • Нощта ни отделя от света и
    е времето, в което мислите нахлуват невикани
    и понякога нежелани. И въпроси, на които не винаги
    имаме еднозначни отговори. Но когато толкова много
    тежи, не можем да си тръгнем просто ей така, не можем
    да не простим, защого ще става все по-тежко и по-тежко...
  • Казват че светът е малък и е вярно защото волю ,неволю се стрещам с реалноста!Радвам се Кала че се отби!За куража !!!
  • Иска се кураж за да си тръгнеш, а понякога трудно се намира.... Иначе поздравления отново, приятелю! Никога не разочароваш!
  • Така си е Пепи благодаря че се отби и коментира!До нови мила!
  • Разумът и сърцето са два отделни свята. И обикновено разумът е по категоричен. Поздрави, Ачо!
  • Много се радвам Приятелю за хубавият коментар за любими и разбирането към мен е стиха ми!За което Благодаря от сърце!До нови Влади!
  • Благодаря ви момичета за подкрепата и за приятелството!До нови Марго☺,Пчеличке ☺!
    Прегръдки и от мен!
  • Ееее, Ангелче, а така хубаво започва. Знам, че не е толкова лесно, но не искам да тъгуваш.
    Прегръщам те и много усмивки
  • Понякога и това не помага. Раната си е рана и трябва време да оздравее. Тежестта да се разтовари.
Предложения
: ??:??