Реалности
Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса,
в облаци кадифени е сгушила спътници и Луна,
тъжното куче е пратила да препишка пред мене тротоара,
да ми напомни дома, аромата,
зидà,
асмата и къщата стара…
Като насън прелетяхме през лятото и потънахме в теб,
сухи съчки и пясъци изгоряха във жàра из дивата степ,
ако ли знаех по-рано колко желана отмора била си,
щях да те викна отдавна.
От студ
не бих бягал в страха си…
* * *
Развяваш из хаоса полите на балтона ми скромен,
в себе си сврян по шосето се мотам бездомен,
стъпвам накриво и стреснат отварям очи –
лятната буря асмата,
дома и зидà
разруши…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боромир Все права защищены
