Реанимация на либидото

16 мая 2023 г., 16:09

Поэзия » Эротическая

358 1 2

Имаш ли спомен за връхчетата на пръстите ми

или ти трябва суфльор?

Броиш ли още миговете ни "густо"

след целувкиге лепкави с дъх на вишнев ликьор?

Помниш ли колко пъти в гъстия мрак

телата ни се губеха и намираха пак?

Ах, тази разкрачена тишина помежду ни е като песен,

на която се помни само рефрена

и нежния звук от възбудени струни,

уморено заспал в гънките на сатена,

заглушен от спазмите на неизречени думи.

Здравей, Либидо! Дълго ли ме чака?

Събудих ли те или не успях?

Сякаш си наблизо...в съседната пряка,

по която сега с друг вървиш,

а аз съм само прах,

само грях,

само премълчан до сълзи смях.

Дано след мен не кървиш!

Добър реаниматор, надявам се, бях.

Браво! От упойката ми вече не мижиш.

От зеленото в очите ти аз, обаче, ослепях.