Реанимация на либидото
Имаш ли спомен за връхчетата на пръстите ми
или ти трябва суфльор?
Броиш ли още миговете ни "густо"
след целувкиге лепкави с дъх на вишнев ликьор?
Помниш ли колко пъти в гъстия мрак
телата ни се губеха и намираха пак?
Ах, тази разкрачена тишина помежду ни е като песен,
на която се помни само рефрена
и нежния звук от възбудени струни,
уморено заспал в гънките на сатена,
заглушен от спазмите на неизречени думи.
Здравей, Либидо! Дълго ли ме чака?
Събудих ли те или не успях?
Сякаш си наблизо...в съседната пряка,
по която сега с друг вървиш,
а аз съм само прах,
само грях,
само премълчан до сълзи смях.
Дано след мен не кървиш!
Добър реаниматор, надявам се, бях.
Браво! От упойката ми вече не мижиш.
От зеленото в очите ти аз, обаче, ослепях.
© Милко Христов All rights reserved.
