Рецепта за (само)обичане
Напита е водата ми и вече чужда,
а хлябът - клисав. Трудно го преглъщам.
Не искам състрадание. Не ми е нужно.
Щом тръгнала съм си - не се обръщам.
Пожари паля и димът им крие
от погледите всичко зад гърба ми.
От речника си трия всички "ние"
и инсталирам нов продукт в ума ми.
На никого подметките не лижа,
не се покланям и глава не скланям.
Разделям хляба си и ризите със ближни,
но предадат ли ме - за нищо не прощавам.
Не съм жестока. Да съм прагматична -
в живота - в много битки се научих.
Научих себе си най-първо да обичам,
а после да раздавам обич. И получих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
