Напита е водата ми и вече чужда,
а хлябът - клисав. Трудно го преглъщам.
Не искам състрадание. Не ми е нужно.
Щом тръгнала съм си - не се обръщам.
Пожари паля и димът им крие
от погледите всичко зад гърба ми.
От речника си трия всички "ние"
и инсталирам нов продукт в ума ми.
На никого подметките не лижа,
не се покланям и глава не скланям.
Разделям хляба си и ризите със ближни,
но предадат ли ме - за нищо не прощавам. ...