/Само част/
"...А можеше с щипка
захар вместо сол върху
отворената рана.
А можеше с чаена лъжичка
отвара да я посипеш.
Тръгни пеш.
Стъклено шишенце вземи с теб,
и щом пристигнеш в планината,
виж над теб зората -
извади малката стъкленица
и откъсни стръкче от сутришна мъгла,
поразходи се, недалеч има поляна -
там ще откриеш цветята на Аленай.
От всички там, вземи едно, най-аленото,
с най-пъстри цветове...
И щом чуеш от далече колесница
на елени, извади камата и отрежи рогата
на най-красивият сред тях.
Не знаеше ли?
Ако искаш да затвориш рана,
да нараниш другиго понякога се налага..."
© Нина Чалъкова Все права защищены
Благодаря ти все пак!
Може би ако го превърна в разказ, ще разбереш ти или някой друг, защо са нужни някому рогата.