Ред
По тънкия ръб на бръснача
старците и децата крачат.
Едните събират шишарки,
другите тичат из парка.
Отворили шепи и вестници,
с погледи важни и смешни,
едните разсейват заблуди,
другите - облаци пеперуди.
А Бог ги превежда полека
с обич по стръмна пътека -
в минало, бъдеще, днешно -
тихо, внимателно, безпогрешно.
И няма нужда от изстрели,
нито от ярост неистова.
Как ще излъжеш сърцето
с пито-платено, взето-невзето?
Всичко си има причина.
Знаят я само малцина.
Също орлите, делфините,
преспите, мракът, лавините.
Тези без бъдеще, тези без минало -
старците мъдри, децата невинни.
Знаят я даже и павианите
и, не припадайте, моля,
дори ураганите.
Само от хората тленни е скрита.
Кой би могъл на нас да разчита?
13.09.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
