ИнаКалина
499 11959
13 нояб. 2022 г., 22:32

Редим се на опашка за безкрая 

  Поэзия » Философская
635 10 33

Дали ще се завърнем по-потребни

по жиците превърнали се в струни

и цялото богатство ще е време,

защото ще се харчи помежду ни,

на нотите в отвесните чертички,

на ключа сол в спиралата самотна,

дали ще се завърнем като птици

с присъда за летене доживотна?

 

Дали ще се опитаме да чуем

на покривите как тежат крилата,

висулката преди да се отчупи

как свършва миг до следващия кратък...

ледът разлистващ светлина в кристали,

въздишка как разсича се от болката...

Дали ще се опитаме да станем

и да си кажем честно – стига толкова!

 

Дали ще си измисляме причини

да нямаме очи и да не видим

по ръбовете остри и с невинност

снежинки как целуват керемиди

и птиците насън им се усмихват.

... Дали на оня свят звездите падат?...

 

...Редим се на опашка за безкрая.

Изтропа пак вратата, вход за ада,

дали е същата врата за рая?!

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Старая се да бъда обективна. Придържам се към принципа – поезията е част от човека, но не е самият човек. И още – не причинявай на другия това, което сам не можеш да понесеш. И аз си имам пристрастия и грешки и понякога пренасям собствените си нагласи върху чуждата естетика и начин на писане. Но затова сме тук – живи и все още способни да се аргументираме и да оправдаваме това, което сме написали. Аз изказвам мнението си, но ако някой не е съгласен с интерпретацията на творчеството му, не продължавам упорито да настоявам на гледната си точка. Виждам, че си се разходила из стихотворенията ми. Ще прочета какво смяташ, интересно ми е. Колкото до финала на това стихотворение, ясен е – и адът, и раят – това сме си ние, ние сме творци на "вратите" си. Повторението си е на място тук и не дразни. И съм съгласна, че истинското богатство е времето, защото не може да се купи. Мога да пиша още, при теб има за какво 😃 Просто нямам много време, за да бъда винаги подробна 😃
  • Пиши ми и нещо, което не ти харесва. Не тук, де - по принцип говоря. Уважавам твойта точна преценка, колкото и да е лична, винаги би ми била интересна. Това стихотворение си се изля, но финалното изречение ми беше много трудно. Не исках думата "врата" да се повтаря, но в същото време исках да кажа, че става въпрос за една и съща врата. В стиха, разбира се. Благодаря ти отново.
  • Това ми хареса заради заради алитерацията, Красимира. Във всяка дума има по едно "л". Но и цялото стихотворение е хубаво. Повторението на "дали" във всяка строфа. Имаш и такива с "т", и аносансни... Мелодичност и страх, бих казала. Финалът с рая и ада логично извежда антитезата на повърхността.
  • Благодаря, Мария!
  • "Ледът, разлистващ светлина в кристали". Чудно!
  • Благодаря, Марги.
  • Еха! Едва ли е същата!
  • Радвам се, че стихотворението ви е харесало и благодаря за думите, които сте написали! И на редактора за избора
  • "... Дали на оня свят звездите падат?..."
    Великолепен стих, Краси!
    Там може би ние ще сме звезди ☺
  • Хубаво.
  • Редим се, редим се, а опашката дълга ли е?
    Браво, за прекрасния стих!
  • Навсякъде може да е и ад и рай, а за безкрая май не сме дорасли...
    Поне в "Дали...?" се крие някаква надежда
  • Красе, Красе! Чудесна поезия!!! Браво!
  • Мина онова време, сега ни "редят"
  • "и цялото богатство ще е време,
    защото ще се харчи помежду ни"
    Преливаща поезия!
    Поздрави! Успех!
  • Разкош!
  • Хубаво е!
    Поздравления, ИнаКалина!
  • Благодаря ти, Петре! Писах, верно е. Съгласна съм, Доче. Благодаря и на теб за уточнението
  • "Дали ще си измисляме причини
    да нямаме очи и да не видим"

    Дали? И надали? Кой знае
    коя врата къде ще ни примами?
    Че всеки носи в себе си и Рая,
    и Ада, и препъващия камък.
  • Браво, Краси! Написала си го.
  • 🙂 Така е. И ти си права.
  • то черното по-малко се цапа, няма да переш, разходи за ток..
  • Зависи от коя страна на вратата сме. Може не само петъците да са черни.
  • Освен, ако и там не се пие от понеделник..
  • Там май ще сме само души. Черният петък няма да важи за нас.
  • Със сигурност има някой друг сензор, дето да ти отвори петото око
  • Аз предполагам, че и там са ги направили по-модерни. Например- въртящи.
  • Знам ли и аз, Петя. От едната страна на вратата плачат, от другата се смеят..
  • Дали...? Може би! 🙂
  • За малко сме и все сме зашеметени Силве, поздрави и благодаря.
  • Хвана ме веднага твоята поетична доза, Краси. Благодаря за поезията.
  • Благодаря ти, Миленка.
  • Красива поезия – нежна, ефирна и мъдра! Нежността и мъдростта са изградили поетична сплав, която се носи към безкрая и търси вратата към рая
Предложения
: ??:??