Редове на истини
(Истински)
Млад съм и наивен,
вярвам в добрите дела.
Ала има ли ги всъщност
благородните сърца?
И защо си все тъй виновен,
щом истини казваш в очи?
Колко ли още ме чакат
думи обидни, ненужни псувни?
А животът може да е
сладък и лек
без демонстрации
кой колко велик е!
И къде остана
доблестта на човек?
В изгубена вяра,
продадена чест?
Нека пръв камъка хвърли,
този, безгрешният пред всички!
Има ли го, няма ли го? Къде е?
Чуваме за него само във притчи.
Аз в живота си искам хора достойни,
да говорят не с думи, а с дела.
Ако не вярваш, преброй ги,
нека са малко, но да зная,
че носят големи сърца!
© А.А. Все права защищены