19.01.2015 г., 17:58

Редове на истини (Истински)

682 0 4

Редове на истини

     (Истински)

 

Млад съм и наивен,
вярвам в добрите дела.
Ала има ли ги всъщност
благородните сърца?
И защо си все тъй виновен,
щом истини казваш в очи?
Колко ли още ме чакат
думи обидни, ненужни псувни?
А животът може да е
сладък и лек
без демонстрации
кой колко велик е!
И къде остана
доблестта на човек?
В изгубена вяра,
продадена чест?
Нека пръв камъка хвърли,
този, безгрешният пред всички!
Има ли го, няма ли го? Къде е?
Чуваме за него само във притчи.
Аз в живота си искам хора достойни,
да говорят не с думи, а с дела.
Ако не вярваш, преброй ги,
нека са малко, но да зная,
че носят големи сърца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти! От много време не бях влизал тук, но по случайност или не, влизам и виждам коментара ти от преди 2 часа... Благодаря за мотивацията!
  • Чудесно е!Жалко,че нямах възможност да го оценя по-рано по лични причини..."нека са малко,но да зная,че носят големи сърца!"Поздравления и продължавай да пишеш?
  • Благодаря. Радвам се, че ти е харесало
  • Хубав стих с добро послание!
    Нека бъдем достойни хора с големи сърца!
    Поздрави Ангел!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...