Jan 19, 2015, 5:58 PM

Редове на истини (Истински)

  Poetry
679 0 4

Редове на истини

     (Истински)

 

Млад съм и наивен,
вярвам в добрите дела.
Ала има ли ги всъщност
благородните сърца?
И защо си все тъй виновен,
щом истини казваш в очи?
Колко ли още ме чакат
думи обидни, ненужни псувни?
А животът може да е
сладък и лек
без демонстрации
кой колко велик е!
И къде остана
доблестта на човек?
В изгубена вяра,
продадена чест?
Нека пръв камъка хвърли,
този, безгрешният пред всички!
Има ли го, няма ли го? Къде е?
Чуваме за него само във притчи.
Аз в живота си искам хора достойни,
да говорят не с думи, а с дела.
Ако не вярваш, преброй ги,
нека са малко, но да зная,
че носят големи сърца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти! От много време не бях влизал тук, но по случайност или не, влизам и виждам коментара ти от преди 2 часа... Благодаря за мотивацията!
  • Чудесно е!Жалко,че нямах възможност да го оценя по-рано по лични причини..."нека са малко,но да зная,че носят големи сърца!"Поздравления и продължавай да пишеш?
  • Благодаря. Радвам се, че ти е харесало
  • Хубав стих с добро послание!
    Нека бъдем достойни хора с големи сърца!
    Поздрави Ангел!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...