Рефлексия
"Любовта е напуснала този град като армия, опустошила поредната завзета крепост."
Тук времето
е само временно
пребиваващ
латернаджия
говорещ пет-шест езика
с дълга бяла брада
и полифонична усмивка
на паметна плоча
Непожелал "Защо"
Отричащ "Тогава"
Отмиращ "Понякога"
Рони се градът под тепетата
скита се
нехае
празно виснат чашите
протичат съмнения
от искрена лудост
гранитни жилите
оседлават страхове
в дланите на историята
тихо е в очите
тихи са хилядолетията
непонятна
неистова рубрика
на седмичен вестник
колонка от прах
и мъничко есен
20.6.2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донърджак Все права защищены
