Apr 19, 2013, 7:55 AM

Рефлексия

  Poetry
981 0 1

                                                    "Любовта е напуснала този град като армия,                                                        опустошила поредната завзета крепост."


                                      

 

                                                 Тук времето

                                                 е само временно 
                                                     пребиваващ
                                                 латернаджия                
                                                 говорещ пет-шест езика 
                                                 с дълга бяла брада 
                                                 и полифонична усмивка 
                                                 на паметна плоча 

                                                 Непожелал "Защо" 

                                                 Отричащ "Тогава" 

                                                 Отмиращ "Понякога"  


                                                  Рони се градът под тепетата 
                                                  скита се 
                                                  нехае 

                                                  празно виснат чашите 
                                                  протичат съмнения 
                                                  от искрена лудост 
                                                  гранитни жилите 
                                                  оседлават страхове 
                                                  в дланите на историята 
                                                   
                                                  тихо е в очите 
                                                  тихи са хилядолетията 
                                                  непонятна 
                                                  неистова рубрика 
                                                  на седмичен вестник 
                                                  колонка от прах 
                                                     и мъничко есен  


                                                                                20.6.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...