Apr 19, 2013, 7:55 AM

Рефлексия

  Poetry
976 0 1

                                                    "Любовта е напуснала този град като армия,                                                        опустошила поредната завзета крепост."


                                      

 

                                                 Тук времето

                                                 е само временно 
                                                     пребиваващ
                                                 латернаджия                
                                                 говорещ пет-шест езика 
                                                 с дълга бяла брада 
                                                 и полифонична усмивка 
                                                 на паметна плоча 

                                                 Непожелал "Защо" 

                                                 Отричащ "Тогава" 

                                                 Отмиращ "Понякога"  


                                                  Рони се градът под тепетата 
                                                  скита се 
                                                  нехае 

                                                  празно виснат чашите 
                                                  протичат съмнения 
                                                  от искрена лудост 
                                                  гранитни жилите 
                                                  оседлават страхове 
                                                  в дланите на историята 
                                                   
                                                  тихо е в очите 
                                                  тихи са хилядолетията 
                                                  непонятна 
                                                  неистова рубрика 
                                                  на седмичен вестник 
                                                  колонка от прах 
                                                     и мъничко есен  


                                                                                20.6.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...