19 abr 2013, 7:55

Рефлексия

  Poesía
977 0 1

                                                    "Любовта е напуснала този град като армия,                                                        опустошила поредната завзета крепост."


                                      

 

                                                 Тук времето

                                                 е само временно 
                                                     пребиваващ
                                                 латернаджия                
                                                 говорещ пет-шест езика 
                                                 с дълга бяла брада 
                                                 и полифонична усмивка 
                                                 на паметна плоча 

                                                 Непожелал "Защо" 

                                                 Отричащ "Тогава" 

                                                 Отмиращ "Понякога"  


                                                  Рони се градът под тепетата 
                                                  скита се 
                                                  нехае 

                                                  празно виснат чашите 
                                                  протичат съмнения 
                                                  от искрена лудост 
                                                  гранитни жилите 
                                                  оседлават страхове 
                                                  в дланите на историята 
                                                   
                                                  тихо е в очите 
                                                  тихи са хилядолетията 
                                                  непонятна 
                                                  неистова рубрика 
                                                  на седмичен вестник 
                                                  колонка от прах 
                                                     и мъничко есен  


                                                                                20.6.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...