Рефрен в старомоден стил
Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче,
капелата си здраво дръж!"
И с кикот – малко неприличен,
събужда палавият дъжд.
И какафония настава,
запява старият капчук,
врабците вдигат страшна врява,
на мрачното небе напук.
И всеки покрив посребрен е
и всяка капка с нежен глас
приканва тихичко и мене:
— "Запей, спомни си своя глас,
отдавна знам, че го загуби,
но нека литне, окрилен
и в делника ти – с лапи груби,
повтаряй стария рефрен.
Объркана, душата слуша
и ще запее може би.
И над житейски студ и суша,
ще звънне мъдро: "Let it be".
И ще си спомни от какво са,
мечтите детски – лунен прах,
рефренът с малко нескопосан,
ръждив отдавна глас запях.
И светна в нотите далече
един бунтовен, но любим,
в небето лик и тихо рече:
"— Пей! Заедно ще продължим!"
И леко ми е и по стръмно.
Животът? Той ръмжи си пак.
От ранно утро та до тъмно
си пея. От зори до мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
