Jun 4, 2022, 9:23 AM  

Рефрен в старомоден стил 

  Poetry » Other
1257 6 21

Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.

 

Подема вятърът: — "Момиче,
капелата си здраво дръж!"
И с кикот – малко неприличен,
събужда палавият дъжд.

 

И какафония настава,
запява старият капчук,
врабците вдигат страшна врява,
на мрачното небе напук.

 

И всеки покрив посребрен е
и всяка капка с нежен глас
приканва тихичко и мене:
— "Запей, спомни си своя глас,

 

отдавна знам, че го загуби,
но нека литне, окрилен
и в делника ти – с лапи груби,
повтаряй стария рефрен.

 

Объркана, душата слуша
и ще запее може би.
И над житейски студ и суша,
ще звънне мъдро: "Let it be".

 

И ще си спомни от какво са,
мечтите детски – лунен прах,
рефренът с малко нескопосан,
ръждив отдавна глас запях.

 

И светна в нотите далече
един бунтовен, но любим,
в небето лик и тихо рече:
"— Пей! Заедно ще продължим!"

 

И леко ми е и по стръмно.
Животът? Той ръмжи си пак.
От ранно утро та до тъмно
си пея. От зори до мрак.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Ноти за лятна песен »

1 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??