24 мар. 2019 г., 21:05

Режете ги! Поникват пак...Крилата...

Поэзия » Другая

2K 24 25

Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.

И изборите някак предрешени са,
съвсем е предсказуем и подбора.
И още в ДНК-то ни сгрешени са
два-три алела, правещи ни хора.

И чувствам, че съм странно отклонение,
и хич не ви се вписвам в правилата.
Щастлива съм да бъда изключение.
Режете ги! Поникват пак... Крилата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Мимка, Мария!

2019-06-01T11:01:16+03:00
Mimka80 (Mimi Ivanova)

Прекрасно стихотворение!!!

2019-05-03T18:32:33+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Не, не очаквай да яхна метлата!
Зная, че страдаш - към теб не летя.
Розово детски висят ми крилата,
зверски ощавени. Но виж земята,
цяла сияеща в снежни пера -
с бяла усмивка те вика, добрата -
вече поникват ми нови крила.

Надя, това съм го писала през 2001, но явно още е актуално. Емпатията е нещо невероятно. Поздравявам те за усета и таланта! Моето не го смятам за толкова добро, затова не го публикувах, но не се стърпях да цитирам поне едно парченце от него.

2019-05-03T07:45:07+03:00
marco777 (Марко)

Taka e !

2019-05-03T07:07:33+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не съм съгласна! Любов, кашлица, ум и крила, не могат да се скрият.

2019-05-03T07:04:45+03:00