6 апр. 2006 г., 23:04

Река

1.3K 0 5
                                                на К.
От истина до истина, през няколко лъжи,
реката на сърцето ми се плиска.
Случаен брод през мен спомни си,че откри,
за да ти бъда слънчева и близка.
Не помня своя извор, подминах го отдавна
и сто посоки мамеха вълните -
при все това душата ми остана жадна,
а скритото във мене - още скрито.
Когато уморя се от камъни подмолни,
издраскали очите ми разплакани,
на моста застани и с жестове неволни
ми покажи, че пак си ме дочакал...
Спокойна от това, водите си ще влея
в едно море - по-мъдро и различно.
И даже в него пак свободна ще живея,
и там ще продължа да те обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...