Meryl (Пепи)
18 31
Apr 6, 2006, 11:04 PM

Река 

  Poetry
1085 0 5
                                                на К.
От истина до истина, през няколко лъжи,
реката на сърцето ми се плиска.
Случаен брод през мен спомни си,че откри,
за да ти бъда слънчева и близка.
Не помня своя извор, подминах го отдавна
и сто посоки мамеха вълните -
при все това душата ми остана жадна,
а скритото във мене - още скрито.
Когато уморя се от камъни подмолни,
издраскали очите ми разплакани,
на моста застани и с жестове неволни
ми покажи, че пак си ме дочакал...
Спокойна от това, водите си ще влея
в едно море - по-мъдро и различно.
И даже в него пак свободна ще живея,
и там ще продължа да те обичам...

© Пепи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??