Apr 6, 2006, 11:04 PM

Река

Poetry

1.3K 0 5

на К.
От истина до истина, през няколко лъжи,
реката на сърцето ми се плиска.
Случаен брод през мен спомни си,че откри,
за да ти бъда слънчева и близка.
Не помня своя извор, подминах го отдавна
и сто посоки мамеха вълните -
при все това душата ми остана жадна,
а скритото във мене - още скрито.
Когато уморя се от камъни подмолни,
издраскали очите ми разплакани,
на моста застани и с жестове неволни
ми покажи, че пак си ме дочакал...
Спокойна от това, водите си ще влея
в едно море - по-мъдро и различно.
И даже в него пак свободна ще живея,
и там ще продължа да те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

И на мен ми хареса. Поздрави.

2006-07-22T08:58:32+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Невероятно, не мога да намеря други думи!

2006-04-10T09:34:23+03:00
dani (Даниела)

чудесна символика..6 от мен

2006-04-10T08:16:52+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Харесва ми! Поздрави!
на моста застани и (с) жестове неволни - не е ли неволен пропуск?

2006-04-07T08:49:33+03:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

Красиво е!

2006-04-07T08:40:07+03:00