16 мар. 2005 г., 15:10

Реката

1.3K 0 0
Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат
по струите неуверено,
откриват живот - 
надолу в бяг
към долината,
девойки пускат венци
за любимия,
понесени от ритъма.
Лилиите пеят,
бреговете са тесни.
Невести пригласят
в хор на щуреца,
понесли кобилици.
Морето е близо,
щастлива реката - 
забравя пътя,
самотна лодка,
старец лови риба,
може би за последно,
А утре?...
Изворът ще се повтори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...