16 мар. 2005 г., 15:10

Реката

1.3K 0 0
Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат
по струите неуверено,
откриват живот - 
надолу в бяг
към долината,
девойки пускат венци
за любимия,
понесени от ритъма.
Лилиите пеят,
бреговете са тесни.
Невести пригласят
в хор на щуреца,
понесли кобилици.
Морето е близо,
щастлива реката - 
забравя пътя,
самотна лодка,
старец лови риба,
може би за последно,
А утре?...
Изворът ще се повтори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...