16 мар. 2005 г., 15:10

Реката 

  Поэзия
927 0 0
Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат
по струите неуверено,
откриват живот - 
надолу в бяг
към долината,
девойки пускат венци
за любимия,
понесени от ритъма.
Лилиите пеят,
бреговете са тесни.
Невести пригласят
в хор на щуреца,
понесли кобилици.
Морето е близо,
щастлива реката - 
забравя пътя,
самотна лодка,
старец лови риба,
може би за последно,
А утре?...
Изворът ще се повтори.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??