Реката
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат
по струите неуверено,
откриват живот -
надолу в бяг
към долината,
девойки пускат венци
за любимия,
понесени от ритъма.
Лилиите пеят,
бреговете са тесни.
Невести пригласят
в хор на щуреца,
понесли кобилици.
Морето е близо,
щастлива реката -
забравя пътя,
самотна лодка,
старец лови риба,
може би за последно,
А утре?...
Изворът ще се повтори.
© Надя Вълканова All rights reserved.