Mar 16, 2005, 3:10 PM

Реката

  Poetry
1.3K 0 0
Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат
по струите неуверено,
откриват живот - 
надолу в бяг
към долината,
девойки пускат венци
за любимия,
понесени от ритъма.
Лилиите пеят,
бреговете са тесни.
Невести пригласят
в хор на щуреца,
понесли кобилици.
Морето е близо,
щастлива реката - 
забравя пътя,
самотна лодка,
старец лови риба,
може би за последно,
А утре?...
Изворът ще се повтори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...