Реката

3 сент. 2010 г., 20:46

Поэзия » Пейзажная

726 0 3

Беше утро над широка река

Омара и шепот на птици

В една лодка бяхме деца

Отплувахме към морето

Събудени стреснати облаци патици

Махаха с крила за сбогом

Брегът си отиваше идваше друг

Виждахме времето как течеше

Реката разказваше с плисък това

Което после се случи

Тя вечно говори но чува ли тя

Да слушаш реката те учи

По лодката не остана следа

От нашето малко пътуване

Тя още си спомня как бяхме деца

И ще се помним до съмване...

gerrda (Геновева Христова)

2010-09-05T06:32:03+03:00

Мелодично
и много ми хареса това

П.С. даже повече от много!

написал си нещо прекрасно!
concertino (Дух на лютеницата)

2010-09-04T20:40:44+03:00

Приятно ми е, че наминавш Плами-6. Аз си мислех, че пеизажът изпъква пред сюжета. Виждал съм с очите си в лодка омара,шепот на птици и облаци стреснати патици и не бях сам Много хора бъркат омара с мараня и други - Омара е тънко облаче увиснало на метър-два над повърхността,а над река е магия!
plami-6 (Плами)

2010-09-04T01:44:46+03:00

Тъжен, носталгичен стих...
Поздрав!!!