Реката
Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици
Махаха с крила за сбогом
Брегът си отиваше идваше друг
Виждахме времето как течеше
Реката разказваше с плисък това
Което после се случи
Тя вечно говори но чува ли тя
Да слушаш реката те учи
По лодката не остана следа
От нашето малко пътуване
Тя още си спомня как бяхме деца
И ще се помним до съмване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух на лютеницата Всички права запазени
Много хора бъркат омара с мараня и други - Омара е тънко облаче увиснало на метър-два над повърхността,а над река е магия!
