Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици
Махаха с крила за сбогом
Брегът си отиваше идваше друг
Виждахме времето как течеше
Реката разказваше с плисък това
Което после се случи
Тя вечно говори но чува ли тя
Да слушаш реката те учи
По лодката не остана следа
От нашето малко пътуване
Тя още си спомня как бяхме деца
И ще се помним до съмване...
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Много хора бъркат омара с мараня и други - Омара е тънко облаче увиснало на метър-два над повърхността,а над река е магия!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
