20 июл. 2012 г., 11:34

Реката на живота 

  Поэзия
879 0 4

Тече реката на живота ми,

тече и отминава...

И никога една и съща

изтеклата вода не се завръща.

Преглътнати усмивки,

загубено хвърчило,

обич премълчана,

къшея от хляба,

дето непреглътнат

в гърлото остана...

Неизбърсана сълза,

пропуснат полъх,

вълчи нощи...

И непокълнали любови с дъх на пролет,

неживени още...

 

Приижда вятърът на дните ми,

приижда... И не отминава.

И винаги един и същи

се влива в мене.

И остава.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??