Реката на живота
Тече реката на живота ми,
тече и отминава...
И никога една и съща
изтеклата вода не се завръща.
Преглътнати усмивки,
загубено хвърчило,
обич премълчана,
къшея от хляба,
дето непреглътнат
в гърлото остана...
Неизбърсана сълза,
пропуснат полъх,
вълчи нощи...
И непокълнали любови с дъх на пролет,
неживени още...
Приижда вятърът на дните ми,
приижда... И не отминава.
И винаги един и същи
се влива в мене.
И остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
