20 jul 2012, 11:34

Реката на живота

  Poesía
1.2K 0 4

Тече реката на живота ми,

тече и отминава...

И никога една и съща

изтеклата вода не се завръща.

Преглътнати усмивки,

загубено хвърчило,

обич премълчана,

къшея от хляба,

дето непреглътнат

в гърлото остана...

Неизбърсана сълза,

пропуснат полъх,

вълчи нощи...

И непокълнали любови с дъх на пролет,

неживени още...

 

Приижда вятърът на дните ми,

приижда... И не отминава.

И винаги един и същи

се влива в мене.

И остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...