18 апр. 2007 г., 00:50  

Рекетьор

742 0 2

 

Парите са единственото нещо,

което истински съм имал -

без тях в сърцето ми горещо,

отдавна огънят, да е изстинал.

 

Без тях, на улицата дива,

живота ми, да е отминал,

като протеза счупена и крива,

която вехтошарят, е изринал.

 

Живота, е безсмислен без пари -

прилича на изтъркан анегдот,

а който мисли иначе, греши

или е стопроцентов идиот.

 

И тъй като, главата ми не страда,

от скрупули и чувство за вина -

пари доставям си с тояга,

когато се наложи и с война.

 

Войната в бизнеса, е често нещо

и в този бранш съм рекордьор -

делата си изпипвам, твърде вещо,

макар, че съм брутален рекетьор.

 

Тя, тази работа, не е за всеки -

талант се иска, смелост и глава,

и малка банда с тънички пътеки,

които да я свързват със властта.

 

Без покровител, знае се, не може -

процент за мен, процент за теб,

процент, дори за дядо "Боже"...

Раздавай после правда с пистолет.

 

А правдата, е стара дума,

която никъде я няма -

на практика,

вилнееш ли с куршума,

не ще те обвинят в измама.

 

За туй, от утре в парламента,

(разбира се с подставени лица),

закон "проектен" мисля да внеса -

Темида на очите си "без лента"

и с пистолет в едната си ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жестоко!!!Браво!!!
  • Ведрин! Благодаря ти за усърдието с което четеш моите стихове и за високата оценка,която им даваш. Имам предвид не цифровата оценка, а интереса с който следиш, какво ново съм публикувал - това за мен е наистина висока оценка! Аз също съм прочел твоите стихове и тук в Откровения и в сайта ти, но не изпадам в повече коментари, защото всичко, което си написал и пишеш е безупречно, а българският език е беден (или поне моя), та не бих могъл да оценя всичко написано от тебе по достойнство, без да повтарям едни и същи суперлативи.
    Аз също те чувствам, като приятел, макар че не се познаваме лично и макар, че твоя стил на писане е коренно различен от начина, по който пописвам. Уважавам и се възхищавам от твоята поезия и бих добавил, че не бих могъл да пиша по този начин, а и смея да твърдя, че не съм срещал друг да пише като теб.
    Още един път ти благодаря за отделеното време и ти желая само успехи в живота и творчеството!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...