18.04.2007 г., 0:50  

Рекетьор

741 0 2

 

Парите са единственото нещо,

което истински съм имал -

без тях в сърцето ми горещо,

отдавна огънят, да е изстинал.

 

Без тях, на улицата дива,

живота ми, да е отминал,

като протеза счупена и крива,

която вехтошарят, е изринал.

 

Живота, е безсмислен без пари -

прилича на изтъркан анегдот,

а който мисли иначе, греши

или е стопроцентов идиот.

 

И тъй като, главата ми не страда,

от скрупули и чувство за вина -

пари доставям си с тояга,

когато се наложи и с война.

 

Войната в бизнеса, е често нещо

и в този бранш съм рекордьор -

делата си изпипвам, твърде вещо,

макар, че съм брутален рекетьор.

 

Тя, тази работа, не е за всеки -

талант се иска, смелост и глава,

и малка банда с тънички пътеки,

които да я свързват със властта.

 

Без покровител, знае се, не може -

процент за мен, процент за теб,

процент, дори за дядо "Боже"...

Раздавай после правда с пистолет.

 

А правдата, е стара дума,

която никъде я няма -

на практика,

вилнееш ли с куршума,

не ще те обвинят в измама.

 

За туй, от утре в парламента,

(разбира се с подставени лица),

закон "проектен" мисля да внеса -

Темида на очите си "без лента"

и с пистолет в едната си ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жестоко!!!Браво!!!
  • Ведрин! Благодаря ти за усърдието с което четеш моите стихове и за високата оценка,която им даваш. Имам предвид не цифровата оценка, а интереса с който следиш, какво ново съм публикувал - това за мен е наистина висока оценка! Аз също съм прочел твоите стихове и тук в Откровения и в сайта ти, но не изпадам в повече коментари, защото всичко, което си написал и пишеш е безупречно, а българският език е беден (или поне моя), та не бих могъл да оценя всичко написано от тебе по достойнство, без да повтарям едни и същи суперлативи.
    Аз също те чувствам, като приятел, макар че не се познаваме лично и макар, че твоя стил на писане е коренно различен от начина, по който пописвам. Уважавам и се възхищавам от твоята поезия и бих добавил, че не бих могъл да пиша по този начин, а и смея да твърдя, че не съм срещал друг да пише като теб.
    Още един път ти благодаря за отделеното време и ти желая само успехи в живота и творчеството!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....