17 апр. 2022 г., 21:26

Реките текат към морето 

  Поэзия » Философская, Авторская песня
5.0 / 20
889 11 25
Когато случайно вина те обземе,
тежи ти и скоро превръща се в бреме.
Прости си, прости и напред продължавай,
на ранина сутрин пред изгрева ставай!
Тръгни край реката по цветна алея,
спомни си за Него, спомни си за Нея,
как двама ръка за ръка сте вървели,
с ескорт над главите два ангела бели!
Тогава в любов ви туптяха сърцата,
щастливи години... далеч от вината,
животът бе пълен с надежда и вяра,
любов посветихте на Бог пред олтара! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...
  697  13 
Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »