Реките текат към морето
Когато случайно вина те обземе,
тежи ти и скоро превръща се в бреме.
Прости си, прости и напред продължавай,
на ранина сутрин пред изгрева ставай!
Тръгни край реката по цветна алея,
спомни си за Него, спомни си за Нея,
как двама ръка за ръка сте вървели,
с ескорт над главите два ангела бели!
Тогава в любов ви туптяха сърцата,
щастливи години... далеч от вината,
животът бе пълен с надежда и вяра,
любов посветихте на Бог пред олтара!
Годините - птици се в ято събраха,
напуснаха рано, на юг отлетяха!...
След цветната пролет... отново е есен...
заглъхна в простора и твоята песен!...
И ето те, сам си, пред избори нови,
с разчупени вече са брачни окови...
В морето житейско учи се... и плавай,
с попътния вятър напред продължавай!
Поспри край реката и чуй как бълбука...
Животът е вечен, очаквай сполука!
В крайречни дървета ветрец ли повее,
ще чуеш как славейче песничка пее!
Духът на човека така се възражда,
и нова любов се в душата заражда!...
За всяка духовна човешка проява,
Бог щедро с благата вселенски дарява!
Реките извират... текът към морето,
така е било и ще бъде, додето
животът от Бога се щедро излива
и с Него накрая отново се слива!...
19:20 часът, 17 април 2022
(Свързани произведения:
„Любов и тъгата“ или „Януарска нощ“)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
