11 июн. 2004 г., 10:34

Реквием 

  Поэзия
1351 0 0
Обичах те безумно, безнадеждно,
не виждах колко те боли.
Смеех се и те прегръщах,
а в мен си виждал нея ти.
Сам дойде и ми го каза
и те обикнах повече и от преди
и ти стана мой, ала за кратко,
че чувствата ти ревността ми ги уби.
Ти излъга ме че ме обичаш,
ала помежду ни вече не върви.
Без жал извика да се пазя,
че не ще се върнеш ти.
Тогава стана и си тръгна,
оставяйки ме ронеща сълзи,
а аз затичах се след тебе,
търсех спомена за хубавите дни.
Опитах се дори да ти припомня
сладостта на наишите мечти.
Но ти изплъзваше се бавно,
както есенният дъжд вали
и разбрах не мен, а нея
търсят твойте влюбени очи.
И усетих болка няма,
сякаш нож прободе моите гърди,
а сърцето ми забъска бясно
и за миг на хиляди парченца се разби...

© Кристиана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??