11.06.2004 г., 10:34

Реквием

1.7K 0 0
Обичах те безумно, безнадеждно,
не виждах колко те боли.
Смеех се и те прегръщах,
а в мен си виждал нея ти.
Сам дойде и ми го каза
и те обикнах повече и от преди
и ти стана мой, ала за кратко,
че чувствата ти ревността ми ги уби.
Ти излъга ме че ме обичаш,
ала помежду ни вече не върви.
Без жал извика да се пазя,
че не ще се върнеш ти.
Тогава стана и си тръгна,
оставяйки ме ронеща сълзи,
а аз затичах се след тебе,
търсех спомена за хубавите дни.
Опитах се дори да ти припомня
сладостта на наишите мечти.
Но ти изплъзваше се бавно,
както есенният дъжд вали
и разбрах не мен, а нея
търсят твойте влюбени очи.
И усетих болка няма,
сякаш нож прободе моите гърди,
а сърцето ми забъска бясно
и за миг на хиляди парченца се разби...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...