6 дек. 2007 г., 13:02

Реквием на едно разбито сърце

822 0 5

Може би някои ще кажат,

че съм полудяла

и навярно ще са прави,

но аз още вярвам,

че не си ме изоставил.

Още чакам да се

върнеш у дома,

още се надявам

макар и да зная, Скъпи,

че това е само илюзия.

След себе си ти остави

толкова празно пространство

и порой сълзи не биха

го запълнили.

Просто да беше казал,

че си отиваш, вместо да

ме оставяш да плача.

Може би след време

ще си дадеш сметка,

макар и никога да не

си го чувствал.

Сега ще утешиш ли

рабитото ми сърце?

Ще го накараш ли да

спре да бие за теб?

Нима би те забравило,

както ти мен?...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....