Може би някои ще кажат,
че съм полудяла
и навярно ще са прави,
но аз още вярвам,
че не си ме изоставил.
Още чакам да се
върнеш у дома,
още се надявам
макар и да зная, Скъпи,
че това е само илюзия.
След себе си ти остави
толкова празно пространство
и порой сълзи не биха
го запълнили.
Просто да беше казал,
че си отиваш, вместо да
ме оставяш да плача.
Може би след време
ще си дадеш сметка,
макар и никога да не
си го чувствал.
Сега ще утешиш ли
рабитото ми сърце?
Ще го накараш ли да
спре да бие за теб?
Нима би те забравило,
както ти мен?...
© Стеси Todos los derechos reservados
Прегръщам те!