8 нояб. 2007 г., 15:49

Реквием за сбогом

1.9K 0 17
Цигарени мечти във пепелника
смачкани и пожълтели,
прокашлят в кръгове
от сива безпощадност.
Последни думи
по бялата стена.
Разбити и изгубени
в безвремие замлъкват.
Очите ми вървят
по осиротели стъпки,
и примигват като доизгарящ факел,
сред внезапно плиснал дъжд.
Ръцете стискат
малкото надежда,
измръзнала
до посиняло безразличие.
Виждам дните - бели страници
на недовършен, но добър роман.
Като върху гроб
Сега,
в пресъхналата ваза,
само два стръка са останали
от изсъхналите...
Бели хризантеми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...