8 нояб. 2007 г., 15:49

Реквием за сбогом

1.9K 0 17
Цигарени мечти във пепелника
смачкани и пожълтели,
прокашлят в кръгове
от сива безпощадност.
Последни думи
по бялата стена.
Разбити и изгубени
в безвремие замлъкват.
Очите ми вървят
по осиротели стъпки,
и примигват като доизгарящ факел,
сред внезапно плиснал дъжд.
Ръцете стискат
малкото надежда,
измръзнала
до посиняло безразличие.
Виждам дните - бели страници
на недовършен, но добър роман.
Като върху гроб
Сега,
в пресъхналата ваза,
само два стръка са останали
от изсъхналите...
Бели хризантеми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...