Nov 8, 2007, 3:49 PM

Реквием за сбогом

  Poetry » Other
1.9K 0 17
Цигарени мечти във пепелника
смачкани и пожълтели,
прокашлят в кръгове
от сива безпощадност.
Последни думи
по бялата стена.
Разбити и изгубени
в безвремие замлъкват.
Очите ми вървят
по осиротели стъпки,
и примигват като доизгарящ факел,
сред внезапно плиснал дъжд.
Ръцете стискат
малкото надежда,
измръзнала
до посиняло безразличие.
Виждам дните - бели страници
на недовършен, но добър роман.
Като върху гроб
Сега,
в пресъхналата ваза,
само два стръка са останали
от изсъхналите...
Бели хризантеми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....