8.11.2007 г., 15:49

Реквием за сбогом

1.9K 0 17
Цигарени мечти във пепелника
смачкани и пожълтели,
прокашлят в кръгове
от сива безпощадност.
Последни думи
по бялата стена.
Разбити и изгубени
в безвремие замлъкват.
Очите ми вървят
по осиротели стъпки,
и примигват като доизгарящ факел,
сред внезапно плиснал дъжд.
Ръцете стискат
малкото надежда,
измръзнала
до посиняло безразличие.
Виждам дните - бели страници
на недовършен, но добър роман.
Като върху гроб
Сега,
в пресъхналата ваза,
само два стръка са останали
от изсъхналите...
Бели хризантеми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...