8 мар. 2016 г., 23:46

Реквизит

1.1K 1 4

Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.

 

Само дългът е останал тъдява,
нейде насред реквизита.
На дъно на купчина, точно зад сцената,
под вехтия том на “Лолита”.

 

Зее в стената там дупка и накаква
тъмна материя прозира.
Може би стон от душата на ангел,
който във полет умира.

 

А той, реквизиторът, сам сред безсмислието
сцената все пренарежда.
Вярва, че в нищото скрито е всичкото.
Вярва, че има надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...