Реквизит
Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.
Само дългът е останал тъдява,
нейде насред реквизита.
На дъно на купчина, точно зад сцената,
под вехтия том на “Лолита”.
Зее в стената там дупка и накаква
тъмна материя прозира.
Може би стон от душата на ангел,
който във полет умира.
А той, реквизиторът, сам сред безсмислието
сцената все пренарежда.
Вярва, че в нищото скрито е всичкото.
Вярва, че има надежда.
© Константин Дренски All rights reserved.
