8 mar 2016, 23:46

Реквизит

  Poesía
1.1K 1 4

Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.

 

Само дългът е останал тъдява,
нейде насред реквизита.
На дъно на купчина, точно зад сцената,
под вехтия том на “Лолита”.

 

Зее в стената там дупка и накаква
тъмна материя прозира.
Може би стон от душата на ангел,
който във полет умира.

 

А той, реквизиторът, сам сред безсмислието
сцената все пренарежда.
Вярва, че в нищото скрито е всичкото.
Вярва, че има надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...