1.
две стълбища
едното е постлано с глъч
приятели
по другото съм винаги сама
или съм с теб
в подземието ми е
тъмно
свещи, черно и уют
а книгите са
щастие и изолация
не огъня
а те предпазват ме от студ
прегръщам ги
или ме чакат в нишите
да ги събудя
да просъществуват
в моя ум
две стълбища от мраморни ъгли
със изходи от дневна светлина
сега съм в най-стъмненото
в средата съм
и спя.
© Северина Даниелова Все права защищены