21 дек. 2014 г., 11:44

Rем

1.7K 0 7

1.

две стълбища

едното е постлано с глъч

приятели

по другото съм винаги сама 

или съм с теб

в подземието ми е

тъмно

свещи, черно и уют

а книгите са

щастие и изолация

не огъня

а те предпазват ме от студ

прегръщам ги

или ме чакат в нишите

да ги събудя

да просъществуват

в моя ум

две стълбища от мраморни ъгли

със изходи от дневна светлина

сега съм в най-стъмненото

в средата съм

и спя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !
  • Хубаво, Даниелова!


    Поздрав с:<a href="https://www.youtube.com/watch?v=5CdgdEizyA0">Паралелни животи

    Ще си проправя път сред 100 милиарда звезди,
    моята душа ще ги прекоси
    и върху една от тях
    ще заживее, вечна.
    Има, казват, 100 милиарда галактики,
    докосвам безкрайността.
    С ръце достигам звезда след звезда,
    ще пробия все някъде,
    сигурен съм,
    ще заживеем за вечността.
    Но и тук вече
    живея паралелни животи,
    всеки с един център,
    с една авантюра
    и някой, който ми стопля сърцето.
    Всеки (живот) ми осигурява,
    (когато) заспал или уморен (съм),
    прегръдки, които ме обхващат.
    Вярвам в прераждането*,
    в онова място,
    минаването през което
    прави да се живеят
    количество животи,
    но се опасявам винаги от забвението,
    от неспомнянето.
    Въртим се увиснали над празното,
    което е около невидимото.
    Би трябвало да има поне един
    неподвижен двигател.
    И вече тук
    живея паралелни животи,
    всеки с център една надежда,
    с нечия нежност.
    *П.п.(мой - на рефаб) въпросът с "прераждането" подлежи на критика</a>
  • Пази си коленете, че толкова търчане по стълбите си е коварно.
  • И аз бих го нарисувал!
    Поздрав, събуди въображението ми и много ми хареса!
  • Пожелавам ти да се събудиш. Време е!

    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...