21.12.2014 г., 11:44

Rем

1.7K 0 7

1.

две стълбища

едното е постлано с глъч

приятели

по другото съм винаги сама 

или съм с теб

в подземието ми е

тъмно

свещи, черно и уют

а книгите са

щастие и изолация

не огъня

а те предпазват ме от студ

прегръщам ги

или ме чакат в нишите

да ги събудя

да просъществуват

в моя ум

две стълбища от мраморни ъгли

със изходи от дневна светлина

сега съм в най-стъмненото

в средата съм

и спя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Хубаво, Даниелова!


    Поздрав с:<a href="https://www.youtube.com/watch?v=5CdgdEizyA0">Паралелни животи

    Ще си проправя път сред 100 милиарда звезди,
    моята душа ще ги прекоси
    и върху една от тях
    ще заживее, вечна.
    Има, казват, 100 милиарда галактики,
    докосвам безкрайността.
    С ръце достигам звезда след звезда,
    ще пробия все някъде,
    сигурен съм,
    ще заживеем за вечността.
    Но и тук вече
    живея паралелни животи,
    всеки с един център,
    с една авантюра
    и някой, който ми стопля сърцето.
    Всеки (живот) ми осигурява,
    (когато) заспал или уморен (съм),
    прегръдки, които ме обхващат.
    Вярвам в прераждането*,
    в онова място,
    минаването през което
    прави да се живеят
    количество животи,
    но се опасявам винаги от забвението,
    от неспомнянето.
    Въртим се увиснали над празното,
    което е около невидимото.
    Би трябвало да има поне един
    неподвижен двигател.
    И вече тук
    живея паралелни животи,
    всеки с център една надежда,
    с нечия нежност.
    *П.п.(мой - на рефаб) въпросът с "прераждането" подлежи на критика</a>
  • Пази си коленете, че толкова търчане по стълбите си е коварно.
  • И аз бих го нарисувал!
    Поздрав, събуди въображението ми и много ми хареса!
  • Пожелавам ти да се събудиш. Време е!

    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...