21.12.2014 г., 11:44

Rем

1.7K 0 7

1.

две стълбища

едното е постлано с глъч

приятели

по другото съм винаги сама 

или съм с теб

в подземието ми е

тъмно

свещи, черно и уют

а книгите са

щастие и изолация

не огъня

а те предпазват ме от студ

прегръщам ги

или ме чакат в нишите

да ги събудя

да просъществуват

в моя ум

две стълбища от мраморни ъгли

със изходи от дневна светлина

сега съм в най-стъмненото

в средата съм

и спя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Хубаво, Даниелова!


    Поздрав с:<a href="https://www.youtube.com/watch?v=5CdgdEizyA0">Паралелни животи

    Ще си проправя път сред 100 милиарда звезди,
    моята душа ще ги прекоси
    и върху една от тях
    ще заживее, вечна.
    Има, казват, 100 милиарда галактики,
    докосвам безкрайността.
    С ръце достигам звезда след звезда,
    ще пробия все някъде,
    сигурен съм,
    ще заживеем за вечността.
    Но и тук вече
    живея паралелни животи,
    всеки с един център,
    с една авантюра
    и някой, който ми стопля сърцето.
    Всеки (живот) ми осигурява,
    (когато) заспал или уморен (съм),
    прегръдки, които ме обхващат.
    Вярвам в прераждането*,
    в онова място,
    минаването през което
    прави да се живеят
    количество животи,
    но се опасявам винаги от забвението,
    от неспомнянето.
    Въртим се увиснали над празното,
    което е около невидимото.
    Би трябвало да има поне един
    неподвижен двигател.
    И вече тук
    живея паралелни животи,
    всеки с център една надежда,
    с нечия нежност.
    *П.п.(мой - на рефаб) въпросът с "прераждането" подлежи на критика</a>
  • Пази си коленете, че толкова търчане по стълбите си е коварно.
  • И аз бих го нарисувал!
    Поздрав, събуди въображението ми и много ми хареса!
  • Пожелавам ти да се събудиш. Време е!

    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...