Рени

Рено. Рени наричах първата си кола,

а тя, първата кола, е като първата жена,

не я забравяш и нея никога.

С тази кола возех мойте деца още от бебета.

Стара но истинска кола от някога,

когато нещата бяха истински не като сега.

Тя никога на пътя не ме остави,

бях винаги навреме, не ме забави.

С децата я обичахме, бяхме семейство едно,

дано не им липства много, дано.

Но ето настъпи и нейният край.

А толкова ни беше мъчно, ще ни бъде докрай.

Взеха я. Замина. Вече я няма.

За нея на снимка само споменът остана.

Децата тъжат, тези малки шофьори,

уж я поправяха сякаш бяха малки монтьори.

Сега се возят в по-нова кола,

а те си спомнят за старата кола и за някога!